Как се става приемен родител

Наредбата за приемна грижа

Споделено от приемен родител:

Изискванията към вас са малко, важното е да имате място и време в живота си за дете.
Кандидатства се в Социални грижи, отдел „Закрила на детето“ по местоживеене.

Изискваните документи са:
- копие от лична карта;
- Удостоверение, че родителите не са лишавани от родителски права;
- Декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 32, т. 4 – 7 от Закона за закрила на детето (Декларацията се издава от отдел „Закрила на детето“)
- Медицинско, включващо Васерман, туб диспансер и психо (същото, което изискват при сключване на граждански брак)
- Свидетелство за съдимост
- Документ за доход за последните 6 месеца (изисква се само при доброволната приемна грижа и месечния доход на член от семейството не може да е по-нисък от минималния за страната)
- Заявление
- Въпросник
- Две препоръки
* на последните три документа, бланките се издават от отдел „Закрила на детето“

След подаване на документите, започва проучване за три месеца. През третия месец, социалният работник от отдел „Закрила на детето“ изготвя доклад, запознава семейството с доклада и го изпраща в областния отдел. От там се взима решение дали семейството притежава нужните качества и условия и при положителна оценка организира обучение.

Обучението е 8 сесии по 3 часа (минава в рамките на две седмици, но може да се съкрати до 4 сесии по три часа в зависимост от желаното дете) и в него не се набляга толкова на личностните качества на желаещите да гледат дете (това обикновено се установява още по време на проучването и е едно от най-важните условия, т.е. може и грубо да звучи, но трябва да ставаш за родител, за да те одобрят за такъв). Обучението е по-скоро за справяне със специфичните проблеми на деца до 3-годишна възраст и деца с увреждания, жертви на насилие и трафик.

Ако в семейството се настани дете с увреждания или с емоционални или поведенчески отклонения, продължава поддържащо обучение всеки месец по 4 часа.

След обучението семейството се вписва в регистрите и веднага му се предлага дете и също, както при осиновяването, семейството може да го откаже. Има и възможност семейството да избере детето.
В заявлението родителите описват всичко, което е свързано с желаното от тях дете, като пол, възраст, посочват дали могат да гледат дете с увреждания, жертва на трафик или насилие, имащо нужда от допълнително обучение, също и броя на децата, има ограничение от 1 до 3 деца.

По време на проучването социалните работници провеждат 4 срещи с кандидатите и две посещения в дома им. Задължително е детето, което ще бъде настанено да има лично пространство в дома им, като най-добре е да има собствена стая. Освен дома, социалните взимат пред вид и квартала, съседите и роднините. Всичко има значение, миналото, образованието, контактите, работата. Провеждат се и по една среща с двамата поръчители.

Веднага се прекратява проучването, ако се установи, че канидатите отказват да сътрудничат на социалните служби или не желаят да преминат обучение, ако мотивацията им противоречи на интересите на детето, ако семейството живее изолирано и не поддържа връзка с близки и приятели, ако нямат достатъчно време за детето или биха навредили на психическото, физическото или социалното му развитие.

За приемна грижа се предлагат деца, които не подлежат на осиновяване към момента на настаняването им – родителите им не са се отказали от правата си, но не могат да се грижат за тях.

Родителите могат да посещават детето си веднъж месечно (при предварително определена дата и час), като срещата може да не е в дома. Още при подаване на заявлението приемните родители решават дали ще се срещат с тях в дома си или на някое обществено място. Ако срещата става в дома, родителите ще могат да видят как живее детето, какви са условията за него. Ако приемното семейство реши, може срещите да са по-често. Освен това роднини и други значими за детето хора също могат да поискат да го видят и по ваша преценка или по преценка на социалния работник се взема решение.

Колкото до избор на дете, можете да посочите пол и възраст, здравословно състояние. Не може да се избира дете по етнос, религия, цвят на кожата, косата или очите. При събеседването може да определите всичко, което желаете и ще ви се предложи точно такова дете. Тъй като децата са много, а кандидатите за приемна грижа са малко, се гледа кое е най-добре за детето и за родителите. Ако предложеното дете не е „вашето“, може да го откажете, само ако сте доброволен приемен родител. На практика обаче, тъй като няма да е собствено дете и родителя може да го върне, в който момент поиска или да му го вземат, се взема на пред вид и желанието на приемното семейство.

Осиновителите знаят, че което и дете да им предложат, това ще е тяхното дете. Те очакват с нетърпение тяхното малко мъниче и когато им се каже, че имат дете, чувствата са толкова бурни, сякаш са намерили липсващата част от самите себе си – своето дете. И все пак се случва да им предложат някое и те с разочарование да открият, че точно това не е тяхното дете и да го откажат. Приемните родители не чувстват точно това. Те знаят, че всичко може да е временно, че това не е тяхното съкровище и още от началото си поставят някакви емоционални спирачки, заради страха от момента в който ще трябва да се разделят с детето. Те обаче също могат да се разочароват и да откажат дете, за това все пак е добре да кажат предварително какво искат. В този случай ще им се предложи най-близко до техните представи. Така хем родителите ще са щастливи, хем детето ще има семейство, което да го обича. Дори да кандидастват за точно определено дете, ако отговаря на условията и се види, че това е в интерес на детето, ще им се предложи точно то.

Ако семейството не иска или не харесва дадено дете и бъде принудено да го гледа, това ще се отрази доста негативно на самото дете. То ще усеща колебанието на родителите.

Ако ходите по домове често и има някое дете, което кара нещо във вас да трепне, но не можете да го осиновите, защото няма отказ, можете да кандидатствате точно за него. Може и да ви го откажат, но по-вероятно е да го вземете, защото това преди всичко ще е добре за него.

Детето по принцип изповядва религията на биологичните си родители, ако те са неизвестни, може да бъде запознато с религията на приемните си родители, но не може да бъде насилвано да я приеме.

Не можете да изведете детето зад граница без съгласието на биологичните му родители. Ако на детето се наложи животоспасяващо лечение, също се изисква подпис от поне единия биологичен родител.

Заплатата на приемния родител зависи от броя на децата. При едно дете тя е 130% от минималната за страната – 286 лв. и от нея се удържат осигуровки и ДОД и реално нетно се получава 224 лв.Парите за детето зависят от възрастта му. За малките от 0 до 7 години е трикратния размер на гарантирания минимален доход, т.е. 3х55=165 лв.

от 7 до 14 години – до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход
от 14 до 18 години – до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.

Освен тези помощи се получават и детски надбавки, каквито получават и биологичните родители и осиновителите, но при приемната грижа не се вписва дохода на приемния родител, т.е. детските не зависят от дохода.

Еднократната помощ е до петкратния размер на гарантирания минимален доход и сумата може да се получи на части до 4 пъти годишно.

Настаняването в приемното семейство може да бъде :
- Краткосрочно
- Средносрочно
- Дългосрочно
- Спешно

Видът на настаняването се определя в зависимост от потребностите на детето и целта на неговото настаняване.

Краткосрочно настаняване се предприема за срок до 6 месеца с цел подкрепа на биологичното семейство и връщане на детето в него. При краткосрочното настаняване между детето и неговото биологично семейство се осъществяват редовни контакти, ако това е в негов интерес .

Средносрочно настаняване се предприема за срок от 6 месеца до 1 година.

Дългосрочно настаняване се предприема за срок над една година за деца, чиито родители са починали, неизвестни , лишени от родителски права, с ограничени права или чиито родители трайно не полагат грижи за тях и не е възможно връщане в биологичното семейство.

Професионалните приемни родители са на трудов договор, нямат право да работят друга работа, за което получават заплата. Доброволните не получават заплата. Курс карат и едните, и другите

Разликата е, че доброволният приемен родител може да избира срока на настаняване, т.е. посочва дали да е дългосрочно или краткосрочно. Професионалния родител не може да избира. При него могат да настанят спешно дете, дори настаняването може да е през нощта.

Доброволният родител може да избере конкретно дете, професионалният не може. В професионално приемно семейство се настаняват с предимство деца от 0 до 3 години и деца с физически и психически увреждания. И при двата случая се избира семейство за детето, а не дете за семейството.

Ако семейния доход не може да бъде доказан, това би било пречка за кандидатстване за доброволна приемна грижа, защото при нея трябва да се докаже, че семейството може да осигури детето и материално.

При професионалната приемна грижа и двамата родители минават обучение и оценка, но единия родител се назначава на постоянен трудов договор.

За връщането… за съжаление и това се случва. Понякога родителите са с грешни очаквания и когато се сблъскат с агресивно или хиперактивно дете, откриват че не могат да се справят. Често родителите сравняват приемните деца с биологичните и нямат ясна представа, че децата, които имат нужда от някаква мярка за закрила, не са като децата израстнали в биологичните си семейства без проблеми. Затова е важно, преди човек да кандидатства за приемен родител, да поговори подробно с настоящи приемни родители и настина да осъзнае каква отговорност поема. Приемните родители от „Варненски майки“ са насреща за разговор.

Comments are closed.